орàне ср. 1. Отгл. същ. от ора и от ора се. Я виж колко е ровка земята ‒ само за оране! Елин Пелин. 2. Разорано място, разорана земя. Жена му видя как той затича през дълбокото оране, незавлечено още, и се запрепъва подпре му. Ст. Ц. Даскалов.