|
орàтор м. (лат.). 1. Човек, който има дарба да говори добре, да държи реч пред общество. Един от най-добрите оратори в Областното събрание, Величков обайваше винаги с възторжената си и пламенна реч. Вазов. Оригинален е не толкова като поет, а като човек на живота, обществен деец, оратор и публицист. П. П. Славейков. 2. Човек, който произнася реч на събрание. На събранията ораторите говориха за борбата на народите за мир.
|