Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
ора
оракул
оракулски
орален
орало
оран
орангутан
орангутански
оране
оранжев
оранжерия
оратен
оратор
оратория
ораторка
ораторски
ораторствам
ораторстване
ораторство
орахатя се
орахатявам се
орач
орачески
орачка
орбита
орган
организатор
организаторка
организаторски
организаторство
организационен
организационно
организация
организирам
организиране
организирано
организъм
органист
органистка
органичен
органически
оргия
орда
орден
орденоносец
орденоноска
ординарен
ординарец
ордината
ординатен
ординатор
ординаторка
ординаторски
ордьовър
орева
оревавам
ореваване
оредея
оредявам
оредяване
орежа
орезиля
орезилявам
орезиляване
орел
орен
ореол
орех
орехов
ореховка
орехче
орешак
оригвам се
оригване
оригинал
оригинален
оригиналнича
оригиналничене
оригинално
оригиналност
оригна
ориент
ориенталец
ориентализъм
ориенталист
ориенталистика
ориенталка
ориенталски
ориенталщина
ориентация
ориентирам
ориентирам се
ориентиране
ориентировка
ориентировъчен
ориз
оризарски
оризарство
оризен
оризеница
оризир
оризище
оризов
оризопроизводител
орис
орисам
орисвам
орисване
орисия
орисница
оркестрант
оркестрантка
оркестрантски
оркестрация
оркестрирам
оркестров
оркестровка
оркестър
орле
орлица
орлов
орляк
орман-кебап
орнамент
орнаментация
орнаментен
орнаментика
орнаментирам
орнаментовка
орнитолог
орнитологически
орнитология
орнитоложки
орница
орография
орографски
оронвам
оронвам се
оронване
ороня
ороня се
оросителен
орося
оросявам
оросяване
ортак
орташки
ортография
ортографски
ортодоксален
ортодоксално
ортодоксалност
ортоепичен
ортоепия
ортопед
ортопедист
ортопедичен
ортопедически
ортопедия
орхидеен
орхидея
оръдеен
оръдие
оръжеен
оръжейник
оръжейница
оръженосец
оръжие
оръфам
оръфвам
оръфване
орязвам
орязване

òрган1 м. (гр.). 1. Част от организъм, която има определено предназначение, функция. Мозъкът е орган на мисълта. Дихателни органи. Сетивни органи. Говорни органи. 2. Прен. Държавно или обществено учреждение или служба. 3. Прен. Обикн. мн. Служители в държавно или обществено учреждение или служба. Нека да разпише! ‒ посочи той към Евстати. ‒ Утре финансовите органи него ще начитат. А. Гуляшки. Съдебни органи. 4. Прен. Ръководно тяло в държава, организация. 5. Прен. Периодическо издание, издавано от партия, организация, учреждение, което отразява тяхната идеология или дейност.

òрган2 м. (гр.). Муз. Голям духов музикален инструмент с клавиши, използван предимно в католическите черкви.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.