Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
о о- оа об ов ог од ож оз ой ок о̀ ол ом он оп ор ос от оф ох оц оч ош ощ оя	ора оракул оракулски орален орало оран орангутан орангутански оране оранжев оранжерия оратен оратор оратория ораторка ораторски ораторствам ораторстване ораторство орахатя се орахатявам се орач орачески орачка орбита орган организатор организаторка организаторски организаторство организационен организационно организация организирам организиране организирано организъм органист органистка органичен органически оргия орда орден орденоносец орденоноска ординарен ординарец ордината ординатен ординатор ординаторка ординаторски ордьовър орева оревавам ореваване оредея оредявам оредяване орежа орезиля орезилявам орезиляване орел орен ореол орех орехов ореховка орехче орешак оригвам се оригване оригинал оригинален оригиналнича оригиналничене оригинално оригиналност оригна ориент ориенталец ориентализъм ориенталист ориенталистика ориенталка ориенталски ориенталщина ориентация ориентирам ориентирам се ориентиране ориентировка ориентировъчен ориз оризарски оризарство оризен оризеница оризир оризище оризов оризопроизводител орис орисам орисвам орисване орисия орисница оркестрант оркестрантка оркестрантски оркестрация оркестрирам оркестров оркестровка оркестър орле орлица орлов орляк орман-кебап орнамент орнаментация орнаментен орнаментика орнаментирам орнаментовка орнитолог орнитологически орнитология орнитоложки орница орография орографски оронвам оронвам се оронване ороня ороня се оросителен орося оросявам оросяване ортак орташки ортография ортографски ортодоксален ортодоксално ортодоксалност ортоепичен ортоепия ортопед ортопедист ортопедичен ортопедически ортопедия орхидеен орхидея оръдеен оръдие оръжеен оръжейник оръжейница оръженосец оръжие оръфам оръфвам оръфване орязвам орязване	органѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който принадлежи или се отнася към растителния или животинския свят. Органични вещества. Органични съединения. Органични торове. 2. Който е свързан със същността на нещо. Органичен недостатък. □ Органична химия ‒ дял от химията, който изучава съединенията на въглерода с другите елементи.

Речник