|
òрда ж. (тюрк.). 1. Истор. У тюркско-монголските племена ‒ съюз на няколко племена под властта на хан. Аспарухова орда. 2. Прен. Пренебр. Въоръжена, неорганизирана тълпа, която граби, убива, безчинства; пълчище. Страшна минута настанала за беззащитните перущени, които били заобиколени от всяка страна от дивата орда. З. Стоянов. О, Шипка... Три деня младите дружини / как прохода бранят. Горските долини / трепетно повтарят на бея ревът. / Пристъпи ужасни! Дванайсетий път / гъсти орди лазят по урвата дива, / и тела я стелят, и кръв я залива. Вазов. Кой не мина ‒ той не ни ухапа. / А една ли мина вража орда! Вапцаров.
|