|
òрден1 м. (лат.). Особен металичен знак за отличие, даден като награда за военни, трудови или др. обществени заслуги. Героите на полка бяха строени на калния площад на селото... Командирът на полка лично раздаваше ордените и стискаше сърдечно коравите, кални ръце на бойците. Вежинов. Орден за храброст.
òрден2 м. Истор. Средновековна монашеска организация на католическата църква с определен устав, която е служела за опора на папството. Езуитски орден. || Средновековна монашеско-рицарска организация, която е служила за завоевателни цели. Орден на кръстоносците.
|