|
ординàрец, мн. -рци, м. Остар. Войник, придаден към офицер за свръзка и за лични услуги; вестовой, свръзка. Печално и развълнувано той разказва историята на пленяването си. Бил ординарец при ротния си командир. Йовков. Край пътищата стояха запрегнати обози, артилерийски предници летяха напред с муниции, отиваха и се връщаха ординарци на запотени коне. Йовков.
|