оредя̀вам, -аш, несв.; оредèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. оредя̀л, -а, -о, мн. оредèли, св., непрех. 1. За нещо, което се състои от много части или от много отделни предмети ‒ ставам рядък. Дългата ѝ мека и гъста коса окъся и оредя. Влайков. Горичката оредя и скоро от двете страни се оголи продълговат лъг, нашарен със сини кандилки и ален див мак. Ст. Загорчинов. Гората пожълтя, шумата по клоните оредя и птичките неспокойно прелитаха от дърво на дърво. М. Марчевски. || За много предмети ‒ намирам се на по-голямо разстояние, нарядко един от друг. Той върви по една пътечка в гората... Пътеката се разширява, дърветата оредяват и той излиза на полянка. Ст. Загорчинов. Любомир почака малко, после се запъти към храстите. Сега те бяха оредели, тук-таме личеше, че са и сечени. П. Спасов. 2. Намалявам се по количество, по брой, ставам с по-малък брой. Неговата механа взе да пустее и хората около него съвсем оредяха. Влайков. Сюлеймановите табори пристигаха на вълни... и опълченските дружини бързо оредяваха. Един след друг падаха поборниците. А. Каралийчев. Публиката в салона оредя. || Извършвам се, появявам се на по-големи интервали от време, намалявам се количествено, ставам по-малко. Гърмежите оредяваха и от другите укрепления. Вазов. Както обикновено става през лятото, светкавиците скоро оредяха и отминаха на юг, но дъждът продължаваше да ръми тихо и равномерно. Хар. Русев. 3. Ставам по малко плътен, по-малко непроницаем. Мъглата все повече и повече оредяваше и, когато излезе горе на равното, над него се просна ясно високото небе. Елин Пелин.
|