|
орèл, мн. орлѝ, м. Силна, едра, граблива птица с як извит клюн и големи здрави нокти, Aquila. Орлите се виеха високо в сините небеса. Ем. Станев. Залутана сред хладните скали / ... / дружината нечакано осъмна / в съседство с волнокрилите орли. Смирненски. Орльо, орльо, горско пиле, дай ми твоите крила. Вазов. Планински орел. Степен орел. □ Белоглав орел (зоол.) ‒ вид орел, лешояд, с гола глава и шия. Vultur fulvus. Двуглав орел (истор.) ‒ държавен герб на Византийската империя, а по-късно и на други монархии.
|