|
ореòл м. (фр.). 1. Светло сияние около образ на икона. Особено се радваше игуменът на златния ореол, с който един богат човек... украси главата на чудотворната Света Майка. Елин Пелин. 2. Само ед. Прен. Книж. Обаяние от слава, успехи, които обкръжават някакво събитие или човек. Ней ѝ се представяше тоя рицарски образ, разхубавял още от красотата на мъжеството и окръжен с лъчезарния ореол на славата, как с горчива усмивка среща смъртта. Вазов. Нейният образ ни се представяше прекрасен и усмихнат, обкръжен от светъл ореол. Елин Пелин.
|