|
òрех, мн. -хи, м. 1. Голямо клонесто овощно дърво с плодове, обвити в кръгла, твърда черупка, което се употребява за направа на мебели. Juglans regia. Високите брястове, старият орех надничаха през плета и тръпнеха под силния студ. К. Петканов. Стигнахме до една овощна градина, край която имаше няколко ореха. Ем. Станев. 2. Плодът на това дърво. После, като съгледа няколко ореха,... той захвърля с камъни да ги свали. Вазов. □ Играем си на орехи (разг.) ‒ вършим несериозна работа. Кокосов орех ‒ плод на кокосовата палма, подобен на кълбо, с влакнеста черупка, изпълнена вътре с млечна течност. Костелив орех (разг.) ‒ а) Трудно разрешим въпрос. б) Опак човек.
|