|
оригинàлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до оригинала. В изложбата имаше оригинални картини и копия. Оригинални документи. || За литературно произведение ‒ който не е преводен. На витрината беше изложена оригинална и преводна литература. 2. Който не е заимстван, в който няма подражание; самостоен, самобитен. Трънчанки са съчинили една оригинална и интересна песен. Г. Караславов. Поезията на Ботев е дълбоко оригинална. 3. Разг. Който е своеобразен, особен, странен. Казваха, че в селото имало чудна и оригинална стара черква.... Влизаме вътре. Една голяма скалиста пещера, изсечена и приспособена за черква. Йовков. Облечен скромно, но все пак, главно в яката и връзката ‒ нещо оригинално, артистично. Йовков.
|