|
ориентѝрам се, -аш се, несв. и св., непрех. 1. Определям мястото, където се намирам. По компаса и звездите ние се ориентирахме и под светлината на един фенер се мъчехме да налучкаме на картата истинския път за Шахлии. Йовков. Всеки един от тях можеше да се ориентира безпогрешно по шума от стъпките на другаря си, който вървеше пред него. Дим. Ангелов. || Прен. Запознавам се с обстановката, в която се намирам. За едно денонощие (Евстати) можа да се ориентира в тая сложна селска обстановка и да вземе правилни решения като добър и вещ стратег. А. Гуляшки. 2. Запознавам се с нещо, става ми известно: осведомявам се. През нощта ние не можахме да се ориентираме ни за нашето, ни за общото положение. Йовков. 3. Насочвам се към нещо, определям се към някого или нещо.
\n
|