орисѝя ж. Диал. Съдба, участ, обикн. тежка; орис. Като няма прокопсия, / плюл съм в тая орисия! Яворов. Същият стан ‒ висок, кръшен, същите вити хубави вежди, същата орисия ‒ да я грабнат и младостта ѝ да почернят. Ст. Загорчинов.