|
оръ̀фвам, -аш, несв.; оръ̀фам, -аш, св., прех. 1. Силно изтърквам, ожулвам, окъсвам обикн. по краищата дреха, шапка и др. Той погледна непознатите изпитателно, мъчейки се да запомни лицата им.... Палтата им бяха много оръфани. Дим. Димов. Ризата му беше само кръпки, едро и неумело шити, поясът му оръфан. Йовков. 2. Разг. Наяждам хляб или нещо друго по краищата. Детето оръфа хляба. оръфвам се, оръфам се страд.
|