ос, остà, мн. òси, ж. 1. Неподвижна дървена или метална част на кола, на чиито заоблени краища се поставят колела. Гроздан преглеждаше колата, намазваше засъхналите оси. Йовков. 2. Неподвижна цилиндрична част, която поддържа частите на някакъв механизъм, които се въртят. Подир една минута магнитната стрелка пак почна да се върти бърже около оста си. Елин Пелин. 3. Мат. Физ. Мислена права, която минава през някакво тяло. Земна ос. Ос на въртенето. Оптическа ос.
|