|
осакатя̀вам1, -аш, несв.; осакатèя, -èеш, мин. св. осакатя̀х, прич. мин. св. деят. осакатя̀л, -а, -о, мн. осакатèли, св., непрех. Ставам сакат. Силни болки защракаха счупената кост на крака му... ‒ Ох, ще осакатея, бре,... на стари години. Елин Пелин.
осакатя̀вам2, -аш, несв.; осакатя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. 1. Правя някого сакат. Един страшен удар, който, ако беше малко по-отдалечко, за да разгърне силата си, можеше да осакати и да убие и най-якия добитък. Йовков. 2. Прен. Правя нещо да загуби своята пълноценност, да стане грозно, негодно; обезобразявам. Всичко започваше и свършваше с „Никотиана“, която осакатяваше характери, смазваше достойнства, подкупваше съвести. Дим. Димов. осакатявам се, осакатя се възвр. и страд.
|