осàнна неизм. (стевр.). Възторжен молитвен възглас, славословие със значение: „спаси!“. И скоро радостна се вест разпръсна: / „Спасител-брат дойде! Ура!... Осанна!“ Вазов. Децата, потиквани от своите родители, викаха (на княгинята) при нейното минаване: ‒ Осанна! Осанна! Ст. Загорчинов. □ Пея някому осанна (книж.) ‒ изразявам пълна преданост към някого и го превъзнасям.
|