осведомèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от осведомя. 2. Като прил. ‒ Който има сведения за нещо, който знае нещо добре. Златев помълча и с тон на осведомен човек добави: ‒ Колкото за някаква промяна ‒ такава, разбира се, ще има. Хар. Русев. || Разг. Който има познания в някаква област.
|