|
осветèн1, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от осветя1. 2. Като прил. ‒ който е огрят от светлина или през който минава светлина. Късно след полунощ най-после кръчмата на Къня утихна, осветените прозорци угаснаха и вратите се затвориха. Йовков. Сянката ѝ бягаше бързо по стените, осветени от кроткия огън на огнището. Елин Пелин.
осветèн2, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от осветя2. 2. Като прил. ‒ а) Според религиозно-митичните представи ‒ който е направен свят. Осветена икона. б) Прен. Утвърден, узаконен. Имаше и една осветена от времето патриархална власт, която поддържаше реда и сговора. Йовков.
|