осветлèн, -а, -о. Остар. 1. Прич. мин. страд. от осветля. 2. Като прил. ‒ а) Осветен1. По лицето му, осветлено от стенните ламби, се четеше безпокойство и недоумение. Вазов. От там се видеха на палата всичките прозорци осветлени. Вазов. б) Който е изяснен, обяснен. Въпросът е правилно осветлен.
|