осветля̀вам, -аш, несв.; осветля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Остар. Осветявам. Слънцето сега осветляваше цял горделивия Белмекен. Вазов. Накладеният огън запращя и осветли загорелите лица на седмина души грънчари. А. Каралийчев. Викентий пална свещица и осветли килията. Вазов. 2. Прен. Правя нещо да е ясно, да се разбере: изяснявам, разяснявам. Баташки, единственият човек, който можеше да осветли положението, мълчеше загадъчни. Дим. Димов. || Правя някой да узнае, да научи нещо; осведомявам, съобщавам. Каравелов... за да осветли руската общественост за характера, особеностите и въжделенията на българския народ, се хванал за перото. Г. Караславов. осветлявам се, осветля се страд. Стаята се осветляваше само от една свещ, поставена на писалището. Величков.
|