осветя̀вам, -аш, несв.; осветя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. За източник на светлина ‒ хвърлям светлина върху нещо и го направям светло, да се види: огрявам. Пламъкът на огъня осветява живите ѝ очи и усмихнатото ѝ лице. Влайков. Пламъкът се издигаше високо и осветяваше цялата околност с големите череши и зелени лозя. Цани Гинчев. || Със запален предмет насочвам светлина върху нещо, за да може да се види: огрявам. Жената повдигна газената лампа и освети човешката фигура. К. Ламбрев. осветявам се, осветя се страд. В стаята е полумрак ‒ осветява се само от кандилото. Йовков.
|