освирепя̀вам, -аш, несв.; освирепèя, -èеш, мин. св. освирепя̀х, прич. мин. св. деят. освирепя̀л, -а, -о, мн. освирепèли, св., непрех. Ставам свиреп; разярявам се. Като даскал Юрдана, и той на последно време особено освирепя. Гневеше се от малко, биеше за нищо. Вазов.
|