освободèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от освободя. 2. Като прил. ‒ а) Който е получил свобода, който е станал свободен, независим. И той видя това, което не очакваше: видя родния си край освободен. П. П. Славейков. И над заблудата безкрайна / ще грейне в чудно тържество / едничкий бог на своя век ‒ / освободеният човек! Смирненски. б) Който се е отделил от нещо, който вече е несвързан с нещо: откъснат от нещо. в) Който е избавен от нещо тежко, неприятно или от някакво задължение; облекчен, отърсен. Изпитвам чувството, като да съм нов човек, освободен от бремето на тревоги и грижи. Вазов. Беше съботен ден. Привечер. Хората, освободени от седмодневния труд, пълнеха пазара. Елин Пелин. Освободен от предразсъдъци. Освободен от такса. Освободен от изпит. г) Който е свободен, опразнен, незает. Съседът му от ляво излазя да пуши и на освободеното място поручикът кани вежливо девойката да седне. Вазов.
|