освобождàвам се, -аш се, несв.; освободя̀ се, -ѝш се, мин. св., -ѝх се, св., непрех. 1. Извоювам свободата си, независимостта си, ставам свободен. Прокламацията пък на Букурещкия комитет канеше да направим прах и пепел всичко, ама да се освободим. Вазов. Бай Василе, когато се освободи България, кого ще си турим цар? Вазов. Народ, който сам не се е освободил ‒ не цени свободата, не я заслужава. Стаматов. 2. Отделям се с усилие от нещо, от което съм бил притиснат, заловен или за което съм бил прикрепен; изтръгвам се, откъсвам се Годеницата се освободи от ръцете на двете сестри и отиде до плета на градинката. К. Петканов. Павел и Петър претърчаха през двора и уловиха баща си отстрани. ‒ Назад, назад! ‒ изкряска им той и се помъчи да се освободи. Елин Пелин. 3. Спец. Отделям се от нещо, в което съм се съдържал. Когато елементите се съединяват и образуват сложни вещества, тяхната химични енергия се превръща в други видове енергия (топлина, светлина, електричество), които се освобождават и могат да извършват работа. 4. Прен. Избавям се от нещо неприятно, нежелано. Боянов се освободи от всяко стеснение и обхванат от същинска треска, говореше непрекъснато. Йовков. Дошли бяха хубави дни за Борис Глаушев. Освободи се умът му от мрачни мисли. Дим. Талев. □ Освобождавам се от бременност ‒ раждам.
|