осезàем, -а, -о. прил. Който може да бъде възприет с осезанието, който може да се усети, почувства; доловим. Лек, едва осезаем топъл вятър вееше над смълчания още град. Хар. Русев. || Който може добре да се почувства, да се възприеме ясно, лесно. Работникът в поезията на Вапцаров е напълно реален и осезаем образ.
|