осезàтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с осезанието, който служи за осезание. Осезателен нерв. 2. Който е добит, получен или може да се добие чрез осезанието. Осезателни усещания. Осезателни представи. 3. Прен. Който е добре почувстван, твърде голям, твърде значителен. Там имаше и други няколко, по-къси и по-здрави пръчки, за по-осезателни наказания. Дим. Талев. Осезателна помощ. Осезателни размери.
|