осèйвам, -аш, несв.; осèя, -èеш, мин. св. ося̀х и осèях, прич. мин. св. деят. ося̀л, -а, -о, мн. осèли, и осèял, прич. мин. страд. ося̀н, -а, -о, мн. осèни, и осèян, св., прех. Изпълвам с множество разпръснати предмети. Тъмно е и полето се затваря около нас в черен кръг, над който свети небето, осеяно със звезди. Йовков. То (пристанището) беше осеяно с потънали параходи, чиито корпуси се показваха над водата. Г. Белев. Въстаниците стреляха прави и настъпваха бързо, те минаваха между турски трупове, с които беше осеяна цялата поляна. Дим. Талев. осейвам се, осея се страд.
|