осеня̀вам, -аш, несв.; осеня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Рядко. Хвърлям сянка върху нещо; засенчвам. Като дойдоха (конниците) под сянката на големите тополи, които осеняваха над воденицата целия път, възпряха се. Цани Гинчев. Червеникавата светлина на лампите осветяваше рунтавите калпаци на селяните, които осеняваха и така тъмните им лица. А. Страшимиров. 2. Прен. Поет. Обикн. за мисъл, настроение, чувство, блян и др. ‒ обхващам, обземам някого. Внезапно го осени мисълта, че това каменисто дере може да се прочисти и да се превърне в овощна градина. Л. Стоянов. осенявам се, осеня се страд.
|