осиромашàвам, -аш, несв.; осиромашèя, -èеш, мин. св. осиромашàх, прич. мин. св. деят. осиромашàл, -а, -о, мн. осиромашèли, св., непрех. Ставам беден, сиромах; обеднявам. Обраха ни, обрали ни са! викала добрата жена... Осиромашахме, пропаднахме, изгубихме се. Каравелов. Приличаше на някой стар благородник, осиромашал и изпаднал в чужда среда. Йовков.
|