осиротя̀вам, -аш, несв.; осиротèя, -èеш, мин. св. осиротя̀х, прич. мин. св. деят. осиротя̀л, -а, -о, мн. осиротèли, св., непрех. 1. Оставам без родители или само без баща или без майка; ставам сирак. Една от оплаквачките изреждаше жаловито достойнствата на покойника, друга питаше кой ще се грижи за лозето и тютюневата му нива, трета оплакваше осиротялото му семейство. Дим. Димов. Осиротели деца, бездетни и челядници идат да се кланят с молитва на Светия гроб и да умият лицата си с благословена вода. Елин Пелин. 2. Загубвам децата си, оставам без деца. Вечер всичко ще се прибере,... а от четирите краища на селото се подемат отчаяни гласове и писъци на осиротели майки. Елин Пелин. || Обр. По това време полето осиротяваше, хората изведнъж го изоставяха като чумаво и потъваха в селото ‒ из харманите и по дворищата. Г. Караславов.
|