осия̀вам, -аш, несв.; осия̀я, -я̀еш, мин. св. осия̀х, св., прех. Остар. Обливам нещо със светлината си, със сиянието си; огрявам, озарявам. Той се спря там и се вгледа в светлото ширине,... във Витоша, осияна от слънцето с върхове още облечени със снегове и преспи. Вазов. || Обр. Къде си, чедо, ти сега, не знам, / но с теб е мисълта ми всеки миг ‒ / и виждам те ‒ в борба, с развято знаме / и с осиян от подвизите лик. Багряна. осиявам се, осияя се страд.
|