оскверня̀вам, -аш, несв.; оскверня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Лишавам от чистота, от святост нещо, извършвам светотатство; опетнявам. Градища разрушени, / развалини димещи и черкви осквернени. Вазов. Твърде много те обичах. Не искам да оскверня скъпото минало. Стаматов. 2. Разг. Поругавам честта на девойка; опозорявам. Султана присви вежди, пред погледа ѝ се изправи за миг образът на омразния мъж, който бе осквернил чистотата на това младо тяло. Дим. Талев. осквернявам се, оскверня се страд.
|