оскрежàвам, -аш, несв.; оскрежà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Покривам със скреж. Гъста мъгла беше паднала над Павликенския край. Погледът едвам долавяше оскрежените клончета на крайпътните дървета и горските храсталаци. А. Каралийчев. Оскрежената топола ‒ призрак сякаш ‒ / в сивата мъгла стърчи. Смирненски. оскрежавам се, оскрежа се страд.
|