оскỳбвам, -аш, несв.; оскỳбя, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За трева, косми, перушина и др. ‒ изтръгвам, измъквам с корена всичко. Измиха стълбата и циментираната пътека пред нея, коритото на чешмата, оскубаха сухите вече цветя из градината и разкопаха предните лехи. Чудомир. Влезеш вътре, извадят ти пъдпъдък, отрежат му главата и пред теб го оскубват и пекат. Ем. Станев. 2. Прен. Разг. С измама вземам от някого повече пари, отколкото трябва; обирам. Поет бил, а аз не знаех, ами тая заран го оскубах на играта: взех му всичките десет наполеона. Вазов. Прангата ла? ‒ викаха те. ‒ Тоя изедник, тоя кърлеж, дето е оскубал сиромашта, дето е ограбил селската мера. Влайков. оскубвам се, оскубя се страд.
|