оскъ̀дица, мн. няма, ж. Отсъствие на достатъчно материални средства за живот; немотия, бедност, недоимък. Сам се е издържал, за да учи, учил се е в оскъдица. Л. Стоянов. Той беше по-скоро дребен и слаб ‒ белег на оскъдицата и недояждането. Дим. Димов. || Разш. Недостиг на нещо. Оскъдица на материали.
|