оскъ̀дно нареч. Недостатъчно; бедно, слабо. Закусваха оскъдно, както всички работници ‒ само с чай и хляб. Дим. Димов. Прозорците са ниски,... закнижени с дебели, пожълтели от времето хартии, които твърде оскъдно пропущат светлината от вън. Влайков. Оскъдно прекарваха, усилен живот живееха. Влайков.
|