оскърбя̀вам, -аш, несв.; оскърбя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Нанасям тежка обида, тежко огорчение на някого; обиждам. Струваше му се, че Мария никога няма да го оскърби, не ще отиде против волята му. Йовков. Тя чувстваше, че е оскърбено нейното достойнство, че е унизена нейната слава като разумна и милозлива жена. Влайков. Асен ме беше смъртно оскърбил, плесницата му гореше бузата ми. Вазов. оскърбявам се, оскърбя се страд.
|