ослепѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който силно блести, заслепява очите; много силен, много ярък. Лампите се запалват, ослепителна светлина залива целия салон. Йовков. Бързи ослепителни светкавици кръстосаха облаците. К. Петканов. 2. Прен. Който прави много силно впечатление с блясъка си. Скритото осветление, лъскавите геометрични повърхности от... коприна и кадифе с хармонично съчетани цветове придаваха на цялата обстановка нещо приказно. Този невиждан, ослепителен лукс му беше донесла Мария. Дим. Димов. Ослепителен разкош. Ослепителна хубост.
|