|
ослепя̀вам1, -аш, несв.; ослепèя, -èеш, мин. св. ослепя̀х, прич. мин. св. деят. ослепя̀л, -а, -о, мн. ослепèли, св., непрех. Изгубвам зрението си, ставам сляп. Тоя дядо Йоцо... беше имал злочестината внезапно да ослепее... на шейсет и четвъртата си година. Вазов. Болестта бързо мина от едното око в другото и конят ослепя съвсем. Йовков. Избухва барутът на въстаниците, войводата се обгаря и ослепява. К. Константинов. || Обр. Ослепял бях аз, виждах само тебе на света. Р. Стоянов. И навред все нея само видя, / че за всичко друго ослепях. П. П. Славейков.
ослепя̀вам2, -аш, несв.; ослепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Лишавам някого от зрение, правя някого сляп. Елтимир заповяда да ослепят Радослава и го прати в Солун при жена му. Вазов. И пред очите на Звеница царят ослепи неговите бранници, като остави само еднооки водачи ‒ да ги отведат при царя им. Н. Райнов. 2. За силна светлина, блясък ‒ попречвам да се вижда; заслепявам. Слънцето я ослепи за миг и, вместо лице, мярна и се едно неясно петно. Ст. Загорчинов. || Обр. Папите са искали да ослепят с великолепието си народите, които са признавали владичеството им, и са постигнали целта си. Величков. ослепявам се, ослепя се страд.
|