османлѝя, -та, мн. -ѝи, м. Остар. Разг. Турчин, османец. Когато изровиха Емексиз Пехливана... ‒ османлиите много запакостиха. Вазов. Рушвет той (каймакаминът) вземаше не само от презрените гяури, но и от някои османлии, като си затваряше очите пред техните золуми над раята. Дим. Талев.
|