осмеля̀вам се, -аш се, несв.; осмеля̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Добивам смелост, дързост да извърша нещо; посмявам, решавам се, дръзвам. Встрани се виеха пламъците от запалената къща. Те заплашваха да обхванат и околните къщи, но никой не се осмеляваше да иде да гаси. Хар. Русев. Султана дочуваше отдавна шепота на злорадата мълва, но никой не се осмеляваше да ѝ заговори направо. Дим. Талев.
|