осмѝвам, -аш, несв.; осмèя, -èеш, мин. св. -их, прич. мин. св. деят. осмя̀л, -а, -о, мн. осмèли, прич. мин. страд. осмя̀н, -а, -о, мн. осмèни, осмèян, -а, -о, и осмя̀т, -а, -о, мн. осмèти, св., непрех. Отправям към някого или нещо насмешка, подигравка; подигравам, иронизирам. Той ще отреже косата ѝ до главата, да не може цяла година да излезе пред хората и да бъде осмеяна от всички. Елин Пелин. Да осмеем злобата ‒ оназ, / която никога не дреме. Яворов. осмивам се, осмея се страд.
|