осмѝслям, -яш, несв.; осмѝсля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Придавам смисъл на нещо, изпълвам нещо със съдържание. Ще я отгледам и възпитам... Това може да осмисли живота на един човек като мене. Дим. Димов. Те (партизаните) се каляваха, ставаха по-устойчиви... ‒ всяко ново изпитание повече и повече осмисляше борбата, която те водеха. К. Ламбрев. осмислям се, осмисля се страд.
|