Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
ос
оса
осакатея
осакатя
осакатявам
осакатяване
осанка
осанна
осведомен
осведоменост
осведомител
осведомителен
осведомителка
осведомя
осведомя се
осведомявам
осведомявам се
осведомяване
освежа
освежа се
освежавам
освежавам се
освежаване
освежителен
освежително
освен
освестя
освестявам
освестявам се
освестяване
осветен
осветителен
осветлен
осветление
осветлителен
осветля
осветля се
осветлявам
осветлявам се
осветляване
осветя
осветявам
осветяване
освещавам
освещаване
освещение
освидетелствам
освидетелстване
освирепея
освирепявам
освирепяване
освиркам
освирквам
освиркване
освободен
освободител
освободителен
освободителка
освободя
освободя се
освобождавам
освобождавам се
освобождаване
освобождение
оседлавам
оседлаване
оседлая
осезаем
осезаемо
осезаемост
осезание
осезателен
осезателно
осезателност
осейвам
осейване
осека
осеквам
осекване
осекна
осел
осем
осемгодишен
осемдесет
осемдесетгодишен
осемдесети
осеменя
осеменявам
осеменяване
осеммесечен
осемнадесет
осемнадесетгодишен
осемнадесети
осемнайсет
осемнайсетгодишен
осемстотин
осемчасов
осен
осенов
осеня
осенявам
осеняване
осеням
осеняне
осея
оси
осигурен
осигурителен
осигуровка
осигуря
осигурявам
осигуряване
осика
осиков
осил
осилест
осин
осиновен
осиновител
осиновителка
осиновя
осиновявам
осиновяване
осиромашавам
осиромашаване
осиромашея
осиротея
осиротявам
осиротяване
осичам
осичане
осиявам
осияване
осияя
оскандаля
оскандалявам
оскандаляване
осквернение
осквернител
осквернителен
оскверня
осквернявам
оскверняване
оскомина
оскотея
оскотя
оскотявам
оскотяване
оскрежа
оскрежавам
оскубвам
оскубване
оскубя
оскултирам
оскъден
оскъдица
оскъдно
оскъдност
оскъпя
оскъпявам
оскъпяване
оскърбено
оскърбителен
оскърбително
оскърбление
оскърбя
оскърбявам
оскърбявам се
оскърбяване
ослабвам
ослабване
ослабна
ослабя
ослабям
ослабяне
осланя
осланявам
осланяване
осланям се
осланяне
ослепея
ослепителен
ослепително
ослепителност
ослепя
ослепявам
ослепяване
ослица
ослоня се
ослушам се
ослушвам се
ослушване
османец
османлия
османски
осмеля се
осмелявам се
осмеляване
осмея
осми
осмивам
осмиване
осмина
осминка
осмисля
осмислям
осмисляне
осмица
осмогласник
осмоза
осмокласник
осмокласничка
осмокрак
осмоля
осмолявам
осмоляване
осморка
осмостенен
осмостенник
осмостишие
осмочленен
осмоъгълен
осмоъгълник
осмуквам
осмукване
осмуча
оснежа
оснежавам
основа
основа се
основавам
основавам се
основаване
основание
основател
основателен
основателка
основателно
основателност
основен
основно
основност
основоположник
особа
особен
особено
особеност
особит
особняк
особнячка
осоля
осолявам
осоляване
оспорвам
оспорване
оспорим
оспоря
осрамвам
осрамотя
осрамотявам
осрамотяване
осрамя
осрамяване
осрамям
осрамяне
осребрен
осребря
осребрявам
осребряване
оссмнайсети
оставам
оставане
оставка
оставя
оставя се
оставям
оставям се
оставяне
остана
останал
останка
остарея
остарявам
остаряване
остарял
остатък
остая
остаям
остаяне
остен
осторожен
осторожно
осторожност
остракизъм
острене
острец
остригвам
остригване
острие
острижа
острило
остро
остров
островен
островитянин
островитянка
островръх
острозъб
острота
остроумен
остроумие
остроумнича
остроумничене
остроумно
остроумност
остроъгълен
оструга
остружка
остря
остър
остървение
остъргвам
остъргване
остържа
осуетя
осуетявам
осуетяване
осъден
осъдителен
осъдително
осъдителност
осъдя
осъждам
осъждане
осъзнавам
осъзнаване
осъзнат
осъзная
осъмвам
осъмване
осъмна
осъществим
осъществя
осъществявам
осъществяване
осявам
осяване

оснòва ж. 1. Обикн. за стена, сграда и др. ‒ най-долната част, която служи за опора. Ния започна да идва, когато майсторите правеха вече изкопите за основите на новата къща. Дим. Талев. Повечето от къщите бяха двуетажни, здраво стъпили на земята с масивни основи. А. Гуляшки. Водата стигаше едва до основите на моста. || Долна, ниска част на нещо. Урвата беше още от основите си стръмна, лъзгава и мъчнопристъпна. Вазов. 2. Пласт боя, върху който се слагат други бои при боядисване или рисуване или върху който се написва нещо. Надписът беше с бели букви от блажна боя върху сива основа. 3. Прен. Главна, съществена част. върху която се изгражда нещо; база, устои. Социализмът въз развалините на днешното общество ще съгради новото идеално здание, ще закрепи основите на всеобщото равенство. Вазов. Сега тя чувстваше, че тъкмо основите на нейния собствен дом се клатеха застрашително, тъкмо нейните най-близки люде не бяха с нея. Дим. Талев. Види ми се твърде трогателно величава тая легенда, която несъмнено има историческа основа. Вазов. 4. Прен. Ръководно начало. Само мн. Прен. В науката главни, изходни, теоретични положения и принципи. Основи на физиката. 5. Надлъжни нишки на тъкан, между които е прокаран вътъкът. Окачиха на края на нишките корито, развиха преждата, изопнаха я.... Сложиха в коритото тежки камъни, изопваха основата, занавиваха. К. Петканов. 6. Грам. Част от думата, без окончанието, в която се съдържа нейното лексикално значение. Основата на думата „пишеш“ е „пише“. 7. Мат. Долна страна на геометрична фигура или стена на геометрично тяло, която е перпендикулярна на нейната височина. Основа на триъгълник. Основа на трапец. Основа на призма. 8. Хим. Химическо съединение, получено от метален окис и вода, което има лугав вкус, променя червения лакмус в син и образува с киселините соли. Натриева основа. Калиева основа. □ В основата си (книж.) ‒ в своите най-главни, най-важни линии, черти. В основата си планът е изпълнен. Въз основа на (книж.) ‒ като се има пред вид, като се опираме. До (из, от) основи (основа) ‒ изцяло, напълно. Приключението на светого Андрея разтърси от основи мирното съществувание на Бяла Черква. Вазов. Лежа в основата на нещо (книж.) ‒ съм главен извор на нещо, причина на нещо. Полагам (поставям, слагам, турям) основа на нещо ‒ създавам, основавам нещо. Поставям на широка основа (книж.) ‒ поставям на широко. Съревнованието се постави на широка основа.

основà. Вж. основавам.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.