|
оснòва ж. 1. Обикн. за стена, сграда и др. ‒ най-долната част, която служи за опора. Ния започна да идва, когато майсторите правеха вече изкопите за основите на новата къща. Дим. Талев. Повечето от къщите бяха двуетажни, здраво стъпили на земята с масивни основи. А. Гуляшки. Водата стигаше едва до основите на моста. || Долна, ниска част на нещо. Урвата беше още от основите си стръмна, лъзгава и мъчнопристъпна. Вазов. 2. Пласт боя, върху който се слагат други бои при боядисване или рисуване или върху който се написва нещо. Надписът беше с бели букви от блажна боя върху сива основа. 3. Прен. Главна, съществена част. върху която се изгражда нещо; база, устои. Социализмът въз развалините на днешното общество ще съгради новото идеално здание, ще закрепи основите на всеобщото равенство. Вазов. Сега тя чувстваше, че тъкмо основите на нейния собствен дом се клатеха застрашително, тъкмо нейните най-близки люде не бяха с нея. Дим. Талев. Види ми се твърде трогателно величава тая легенда, която несъмнено има историческа основа. Вазов. 4. Прен. Ръководно начало. Само мн. Прен. В науката главни, изходни, теоретични положения и принципи. Основи на физиката. 5. Надлъжни нишки на тъкан, между които е прокаран вътъкът. Окачиха на края на нишките корито, развиха преждата, изопнаха я.... Сложиха в коритото тежки камъни, изопваха основата, занавиваха. К. Петканов. 6. Грам. Част от думата, без окончанието, в която се съдържа нейното лексикално значение. Основата на думата „пишеш“ е „пише“. 7. Мат. Долна страна на геометрична фигура или стена на геометрично тяло, която е перпендикулярна на нейната височина. Основа на триъгълник. Основа на трапец. Основа на призма. 8. Хим. Химическо съединение, получено от метален окис и вода, което има лугав вкус, променя червения лакмус в син и образува с киселините соли. Натриева основа. Калиева основа. □ В основата си (книж.) ‒ в своите най-главни, най-важни линии, черти. В основата си планът е изпълнен. Въз основа на (книж.) ‒ като се има пред вид, като се опираме. До (из, от) основи (основа) ‒ изцяло, напълно. Приключението на светого Андрея разтърси от основи мирното съществувание на Бяла Черква. Вазов. Лежа в основата на нещо (книж.) ‒ съм главен извор на нещо, причина на нещо. Полагам (поставям, слагам, турям) основа на нещо ‒ създавам, основавам нещо. Поставям на широка основа (книж.) ‒ поставям на широко. Съревнованието се постави на широка основа.
основà. Вж. основавам.
|