основàние, мн. -я, ср. Книж. Повод, който оправдава или мотивира нещо; оправдана, справедлива причина. Те нямаха основание да мислят, че тя е избягала, а още по-малко, че е избягала за Бяла Черква. Вазов. Изборът бе редовен. Никакви оплаквания нямаше. И никакви законни основания няма да не бъде утвърден. Влайков. Имам всички основания да вярвам. □ На общо основание (книж.) ‒ наред с всички, както всички, без да се прави изключение. Улови ли се някой в нивите, бил той овчар, бил говедар,... глоба на общо основание. Йовков. На основание на ‒ като се има за изходно начало, като се изхожда, излиза от нещо. С основание ‒ с право, заслужено.
|