основàтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. За който има основание; оправдан, разумен. Тия доводи бяха основателни и не можеха да се отрекат. Йовков. Това съмнение, може би, не беше основателно. А, може би, в него имаше и нещо вярно. Влайков.