|
оснòвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който принадлежи на основата, който се намира в основата. Основната част на паметника е от гранит. Основни изкопи. 2. Прен. Който се извършва из основи, изцяло; цялостен, радикален. Те бяха подложени на основен разпит. Основен ремонт. Основно почистване. Основно проучване на въпроса. 3. Който е най-важен, най главен, най-съществен. Трудът винаги е бил основен фактор в общественото развитие. Г. Караславов. 4. Който се отнася до задължителното образование. Основното образование е задължително и безплатно. || Начален, първоначален. Прогимназията и основното училище бяха в един двор ‒ ето го основното училище отпред, на двайсетина крачки. Йовков. Основен учител. 5. Хим. Който има алкален характер. Окиси, на които хидратите променят червения лакмус в син, се наричат основни. 6. Като същ ср. основното ‒ това, което е най главно, най съществено; същност. □ Основен доклад ‒ доклад, който разглежда главен въпрос и служи като основа, база на разискване. Основен камък ‒ част от основата на сграда, в която се взижда камък с имената на основателите. На празника на апостол Петър... ще се освети основният камък на новата църква. Дим. Талев. Основен капитал (иконом.) ‒ част от производителния капитал, вложена в средствата за производство, които, като участват в процеса на труда, пренасят своята стойност на части върху продукта. Основен речников фонд (езикозн.) ‒ най-устойчивата част на речниковия състав на езика, в която влизат всички коренни думи и която служи като основа, база за образуване на нови думи и значения. Основен тон – а) Физ. Тонът с най-ниска честота, получаван от източник, който издава едновременно няколко тона. б) В живописта и прилежното изкуство ‒ тонът, който преобладава в художествено произведение (портрет, пейзаж и др.). Основен фонд (иконом.) ‒ онази част от имуществото на предприятие, която обслужва продължително време производствения процес, като запазва натуралната си форма. Основен цвят (спец.) ‒ всеки един от трите цвята ‒ жълт, червен и син, при смесването на които се получават всички останали цветове. Основна заплата ‒ заплата без удръжки и прибавки. Основна работа (канц.) ‒ работа, свързана с щатна длъжност, не по съвместителство. Той е на основна работа в Университета. Полагам (поставям, турям) основния камък на нещо – поставям начало на нещо, обикн. на градеж, започвам да градя, да строя. След тържествен водосвет... биде положен основният камък на новото училище. Влайков.
|