осòбено нареч. 1. Не както друг път, не както обикновено: странно, необикновено. Той е възбуден и някак особено тържествен. Л. Стоянов. Пред входа стояха на пост милиционер и войник, който и изглеждаше малко особено ‒ брадясал, възрастен, с наметнат шинел и червена петолъчна звезда на шапката. Дим. Димов. 2. Много, извънредно, изключително. Колите особено му се харесваха. Елин Пелин. Борис прекара следобеда особено зле. Треската му не минаваше. Дим. Димов. Ръченицата е особено жива и весела игра. 3. Предимно, главно, най-вече. Като никога той бе развеселен и приказлив. Особено бе разположен към свахата. Влайков. Братята също посрещнаха хладко Павел, особено Божан. Елин Пелин.
|